Идеята на Здравко Димитров за обществени допитвания – популизъм или иновация? |

При успех на лансираната идея от Здравко Димитров за обществени допитвания, Пловдив има реален шанс да се превърне отново в носител на иновация за българската политика и то такава, която да ускори и даде нов смисъл на местното самоуправление и децентрализация. 

Любомир Стефанов, д-р по политически науки:

Неофициалната кампания за местните избори започна с обвяването на кандидатурите и с нея настъпи и обичайната надпревара в обещаването на всичко и то по много. Можем да се дивим на таланта на родните политици във формулирането и предлагането на идеи, които нямат почти никаква практическа стойност за гражданите на съответните общини.

А това, както се казва, е едва началото, тъй като де факто, кампанията ще започне месец преди датата на вота – 27 октомври.

 

На този фон прави впечатление нещо, което се дочу от номинирания за кмет на Европейскатата столица на културата за 2019-та, Здравко Димитров.

Наред с другите си обещания за адресиране на наболелите местни проблеми под тепетата, Димитров лансира идея за изработване на механизъм за провеждане на местни обществени допитвания при решаването на идентифицираните дефицити.

На пръв поглед, тази идея на претендента за кмет от ГЕРБ звучи като поредната ария в популистката опера, играна из цяла Европа напоследък и превърнала се в мото на един бивш телевизионен водещ: „Глас народен, глас Божи! Референдум до дупка му е майката за всичко!“

„Да, ама не!“, както казваше Петко Бочаров, един мъдър журналист, видял човешките нрави в три Българии. Първо, гласът на тълпата е по-близо до лудостта в своето съвкупно кресчендо според Алкуин от Йорк, комуто историята приписва авторството на крилатата и полвинчато цитирана по-горе фраза.

Второ, как можем да очакваме, че цял народ има и най-малка представа от детайлите на нещо специфично, като ядрената енергетика например, че да го питаме за мнението му и да очакваме то да бъде компетентно и информирано!? 

Ако намалим броя на участниците и конкретизираме допитването?

Какво ще се случи обаче, ако намалим размера на участващите в допитването и ги питаме за нещо близо до тях, а не за ядрена централа? Няма ли да бъде то по-ефективно и ефикасно, ако вместо  целокупното гражданско общество, адресираме само една негова единица, например на общинско ниво?

Може би това е и логиката зад идеята на Здравко Димитров. Че има нужда от допитване до местните общности, е повече от вярно, да не казваме наложително. Но това трябва да бъде „по същество“, както казват юристите.

Не да се питаме какъв да бъде размерът на ДДС или колко да е минималната работна заплата – това са отговори, за които се изисква политическа отговорност и експертно мнение извън общите компетенции на гражданското общество.

Виж, съвсем друга работа е, ако въпросът се фокусира върху промени в градоустройствения план, прокарване на нова или асфалтиране на стара улица, ремонт на тротоар, място за нов паметник, маршрут на линиите на градския транспорт, мерки за чист въздух, нови училища и детски градини, паркове.

Именно в това се крие и силата на пряката демокрация – да включва всички заинтересовани граждани в дебата по самоуправлението на дадена общност. Тук идеята за обществени допитвания си идва на мястото.

Има политически предпоставки за злоупотреби с идеята за гражданското участие. Ако залитаме в крайността, очертана от референдумите за ядрената енергетика и т.нар. електорална реформа, опасността от появата на доморасли популистки пророци и псевдо-политически месии е повече от явна.

Както видяхме налице е практическата невъзможност да бъде произведен ясен, категоричен национален референдум, осъществен около информирания избор от гражданите.

Провеждането на информиран избор в националната политика е допълнително затрудняван от неумението и очевиднотонеудобство на класическите политически представители в демокрацията – партиите, даинициират, подпомагат и насърчават гражданите при провеждането на референдуми.

Практиката показа това. При неправилно формулирани референдуми на ход идватлесните и бързи решения, които минават през емоциите, а не са плод на разума. В ерата на социалните мрежи и джобния мобилен Интернет властва не рационалното, аемоционалното. Политиката на пост-истината е нормата, а не отклонението.

Заигравка с популизма и националния референдум доведе до кризата, в която изпадна люлката на модерната демократична идея  – Великобритания.

Именно в родината на плурализма и върховенството на закона, шайка политически спекуланти и Авантюристи, подлъгаха избирателите да си мислят, че членството в Европейския съюз се свежда до приемането на тълпи от имигранти, безкрайни и огромни парични вноски в европейския бюджет (които можем да използваме ние, а не французите) и безработни източноевропейци (които ни крадат работата, която ни се полага по рождено право). Как да гласуваш да останеш в такъв съюз?

Дали и до каква степен, идеята на Здравко Димитров  за обществени консултации по въпроси свързани с местната власт ще успее да се формализира и материализира, ако той бъде избран за кмет, предстои да разберем.

При успех, Пловдив има реален шанс да се превърне отново в носител на иновация за българската политика и то такава, която да ускори и даде нов смисъл на местното самоуправление и децентрализация.

Можем само да се надяваме, че предизборната заявка за провеждане на обществени допитвания и консултации на г-н Димитров ще намерят политическа и обществена подкрепа под тепетата.

Ако те бъдат изпълнени, ще станем свидетели на нещо изключително ползотворно за качеството на демокрацията и демократичния процес у нас – завръщането на гражданите в местната политиката.

Източник: plovdiv24.bg

Влез сега в най-бързо развиващата се политическа група в България.
Сподели своя опит!!! Присъедини всички свои приятели във "Фейсбук"